Човекът и обществото

Наименованието "Траки" е името, което елините използвали, за да наричат тракийската общност. Предполага се, че това име произлиза от индоевропейския корен thrax, означаващ "дързък", "буен".Споменават се над 80 тракийски племена. В Карпатско-Дунавската зона (днешна Влахия и Добруджа) най-известни били даките и гетите. В Централна Северна България живеели мизите - име което във византийските хроники се е запазило като синоним на българи. В Северозападна България и Източна Сърбия се намирало племето на трибалите. На юг от Стара планина обаче траките били по-многобройни и в резултат на това дали името на географската област Тракия. По същия начин различни тракийски племена дали названието на местността, която обитавали: серди - Сердика, агриани - Граово, одриси - Одрин. Други тракийски племена са: дентелети (населявали днешно кюстендилско Краище), пеони (около р.Вардар), меди, синти, едони, дерони, бистони и бизалти (по р.Струма), сатри и беси (по р.Марица), астони (Странджа), дии, кикони и сапеи (в Западна Тракия и Родопите). Около Мраморно море, наричано още Тракийско море, живеели тините и долонките на европейския бряг, а витините, мизите (по аналогия на мизите в Северна България) и дарданите били на азиатския бряг. Те били тясно свързани с троянците.

Славяните обитават селища, разположени в непосредствена близост до реки, езера или блатисти местности, като използват водната преграда за защита. Препитават се от земеделие и скотовъдство, лов и риболов. Сеят предимно жито и просо и отглеждат същите домашни животни и птици (без пуйките, които са пренесени от Северна Америка много по-късно), каквито се отглеждат от всички останали европейски народи днес. Славяните сами изработват нужните им за домакинството глинени или дървени съдове. Те живеят в колиби от преплетени клони, измазани с кал и покрити със слама, землянки и полуземлянки.
Те почитат един върховен бог, наричан Перун – бог на мълнията, но имат и други божества, като Сварог – бог на огъня и занаятите, Дажбог – бог на плодородието, Волос – на стадата, Лада – на плодородието, любовта и семейството. Славяните се отнасят с почитание към природните явления и свръхестествени сили на вековни дървета, реки или езера. Те вярват, че в тях, както и в гъстите гори живеят митични същества – русалки и вили, самодиви и самовили, някои от които се явяват в човешки образ и срещата с тях не предвещава нищо добро. За това те трябва да бъдат омилостивявани чрез жертвоприношения.
Славяните имат развити погребални обреди. Те изгарят своите мъртви заедно с вещите, служили им приживе. Тленните останки, заедно с остатъци от дрехи и накити, те поставят в глинени урни и заравят в земята. Имат обичай да устройват състезание в чест на починалия и угощения на мястото, където е погребан. Основна обществена единица в славянското общество е родовата териториална община, управлявана от старейшина. Голям брой такива общини съставят едно племе начело с княз. Първоначално князете нямат особена власт над общините. В хода на войните с Византия обаче те и част от бойците натрупват богатства и властта им става по-осезателна. Основният орган за управление на славянското племе се нарича „вече” – племенно събрание, в което участват всички мъже, годни да носят оръжие. Често пъти група племена се обединяват във военновременни съюзи с цел нападението на някой по-голям град.

Основен поминък на прабългарите е скотовъдството, но се занимават и с лов и риболов. В своите местоживелища на север от Кавказ развиват занаяти, които са свързани с техния бит и начин на живот: грънчарство, ковачество, обработка на кожи и златарство. Те разполагат своите селища най-често покрай реки. Едно такова селище (аул) се обитава от 20-30 семейства. След като отсядат и броят на семействата в селищата нараства, те започват да ги укрепват със земен вал и ограда от заострени колове. Всяко семейство живее в куполообразна юрта, направена от кожа върху дървен скелет.
Прабългарската войска се състои от всички годни да носят оръжие мъже. Тя е само конна и се разделя на лява и дясна страна, съобразно това къде живеят родовете спрямо аула на хана. Основните им оръжия са пригодени за употреба от седлото на коня: двойно извит лък, извит дъгообразно меч, къси копия и ножове.
Подобно на другите тюркски народи прабългарите почитат един върховен бог, богът небе – Тангра. Ханът е и първожрец на Тангра. Своите погребения те извършват чрез трупополагане в посока север–юг. В гроба поставят личните вещи и оръжието на починалия.

681След разпадането на Велика България част от прабългарите начело с хан Аспарух се заселват в местността Онгъл. Заедно със седемте славянски племена и северите образуват българската държава като обединение в борбата им с Византия, столица - Плиска.

716 политическо издигане и териториално разширение при хан Тервел

811 хан Крум разгромява византийците,първите писани закони, на запад България стига до империята на Карл I Велики.

864 - покръстване на българите при княз Борис I.

865 - в България са приети учениците на Кирил и Методий - Климент, Наум, Ангеларий; в Охрид, в Плиска и по-късно във Велики Преслав се създават книжовни средища, България става център на славянската култура.

870 - на Вселенския събор в Константинопол е учредена автономна Българска църква начело с архиепископ Йосиф (Стефан).

893-927 - при цар Симеон I са завоювани нови територии, България граничи с Черно, Бяло и Адриатическо море; формира се българската народност от различни етнокултурни общности: българи и славяни, възприели традициите на античното население по българските земи (Златен век на българската култура).

971При царете Петър I и Борис II , България отслабва поради вътрешни размирици; поява на богомилството.Източна България е завладяна от Византия; столицата се премества последователно в Средец, Скопие, Преспа, Битоля, Охрид.

1018 - след продължителни войни за запазване на независимостта на България, които завършват с погрома на войските на цар Самуил и с гибелта на Иван Владислав, е наложено византийско владичество.

1040- въстание начело с Петър Делян,

1186 - като резултат от въстанието, ръководено от Асен и Петър, е създадено Второто българско царство, столица - Търново.

1205- - укрепване на българската държава, военни успехи при цар Калоян.

1218-41 - териториално разширение, стопанско и културно развитие при цар Иван Асен II ; възобновяване на Българската патриаршия.

1241-80 - нашествия на татарите, разпокъсване и упадък при цар Константин Тих Асен; въстание на Ивайло.

След период на стабилизиране при цар Тодор Светослав се засилват стремежите на българските боляри за откъсване от централната власт (деспотството на Деян с център Велбъжд, Добруджанското княжество - владение на Тертеровите потомци Балик, Теодор и Добротица); войни между съседните балкански държави.

1371 - разделяне на България между наследниците на Иван Александър Асен (Иван Срацимир получава Видинското царство, Иван Шишман - Търновското царство). Отслабване на България, османски нашествия и териториални загуби. Културният живот в Търново е в подем.

1396 - покоряване на България, начало на османското владичество.

Съпротива срещу османската власт: хайдутство, Търновски въстания, Чипровско въстание, Карпошово въстание.

Начало на Възраждането на българския народ. –

1762 Паисий Хилендарски „История славянобългарска”,

1765Софроний Врачански Първи Софрониев препис на „История славянобългарска“ - г., Житие и страдание на грешния Софроний

1824г.П. Берон –Рибен буквар

1835г. В. Априлов отваря първото чисто българско взаимно училище в България с помощта на Неофит Рилски.

1858г. Г.Раковски създава първия си план за освобождението на България

3 апр. 1860 - Иларион Макариополски обявява отделянето на Българската църква от Вселенската патриаршия.

1862г.Г.Раковски организира в Белград първата българска легия

27 февр. 1870 - ферман за учредяване на Българската екзархия.

1872 - Антим I е избран за български екзарх.

1860-1878 - организирано националноосвободително революционно движение; Г. С. Раковски основава Таен централен български комитет, Л. Каравелов, Х. Ботев и В. Левски учредяват Български революционен централен комитет; последователно избухват Старозагорското въстание и Априлското въстание -20 април 1876, организирано и ръководено от С. Стамболов, И. Драгостинов, С. Заимов, Г. Бенковски, П. Волов, Т. Каблешков, З. Стоянов, Г. и Н. Обретенови и др.

12 апр. 1877 - 19 ян. 1878 - Руско-турска освободителна война.
19 февр. (3 март) 1878 - със Санстефанския мирен договор е възстановена българската държава; подписан е Берлинският договор (1 юни); създадени са Княжество България (с изборен княз) и Източна Румелия (с назначаван от Високата порта генерал-губернатор християнин), а Южна Тракия и Македония остават подвластни на Османската империя; избухва Кресненско-Разложкото въстание срещу разединението на българските земи.

1879 - А. Богориди е назначен за генерал-губернатор на Източна Румелия (13 март); свикано е Учредителното народно събрание (10 февруари), което приема Търновската конституция (16 април ) и избира София за столица на княжеството; заседава I велико народно събрание (17 април - 26 юни), което избира Александър I Български за български княз (17 април); обособяват се политически партии - Либерална и Консервативна; управление на I българско правителство с министър-председател Т. Бурмов (5 юли - 24 ноември).

6 септ. (18 септ.) 1885 - Съединение на Източна Румелия с Княжество България.

1887 - германския принц Фердинанд Сакс Кобурггота е избран за княз (25 юни); управление на С. Стамболов (до 1894).

1893 - създадена е Вътрешната македоно-одринска революционна организация от Д. Груев и Г. Делчев.

1894-99 - България се управлява от правителствата на К. Стоилов.

1899-1901 - на власт са т.нар. радослависти (Д. Греков, Т. Иванчов и В. Радославов).

1903 - избухва Илинденско-Преображенското въстание; II стамболовистки режим.
22 септ. (5 окт.) 1908 - провъзгласяване независимостта на България, княз Фердинанд I получава титлата цар.

1912-13 - Балканска война и Междусъюзническа война; България е победена от Сърбия, Гърция, Румъния и Турция; I национална катастрофа.

1915-18 - участие на България на страната на Централните сили в I световна война; II национална катастрофа; Фердинанд I абдикира в полза на сина си Борис III.

1919 - Ньойският мирен договор налага на България репарации и загуба на територии (Южна Добруджа, Западните покрайнини, Струмишко и Беломорието).

1923 - свалено е правителството на Българския земеделски народен съюз начело с А. Стамболийски; управление на Народния сговор, съпротивата на левите сили (комунисти и земеделци) срещу правителството на А. Цанков води до избухване на Септемврийските бунтове

1923. 1926-31 - правителство на Демократическия сговор с министър-председател А. Ляпчев.

1931-34 - управление на Народния блок, министър-председатели А. Малинов (1931), Н. Мушанов (1931-34).

19 май 1934 - военен преврат, организиран от "Звено" и Военния съюз, министър-председател К. Георгиев.

1935-40 - правителства на П. Златев (служебен кабинет, ян. - апр. 1935), А. Тошев (служебен кабинет, апр. - ноем. 1935), Г. Кьосеиванов (ноем. 1935 - февр. 1940); сключени са Българо-югославският пакт (1937), Солунското споразумение (1938) между България и страните от Балканския пакт, договори със СССР.

1940 - по Крайовския договор Южна Добруджа е върната на България.

1941-43 - правителството на Б. Филов присъединява България към Тристранния пакт (1 март 1941); установява българска държавна и военна администрация в източната част на Вардарска Македония и Беломорска Тракия (апр. 1941), обявява "Символична война" на САЩ и Великобритания (12 дек. 1941); избягнато е военно участие на Източния фронт; българските евреи са спасени от депортиране; формирани са Национален комитет на Отечествения фронт (1942) и НОВА (апр. 1943); умира цар Борис III (28 авг. 1943); съставено е регентство (принц Кирил, Б. Филов и генерал Н. Михов), което управлява вместо малолетния цар Симеон II. Въздушни бомбардировки (1943-44).

1944 - правителство на И. Багрянов (1 юни - 1 септ.) и на К. Муравиев (2-8 септ.); Съветският съюз обявява война на България (5 септ.); България обявява война на Германия (8 септ.); правителство на Отечествения фронт начело с К. Георгиев (9 септ.).

1944-45 - участие на България в заключителния етап на II световна война.

1946-47 - референдум (8 септ. 1946) и обявяване на републиката (15 септ. 1946); на власт идва БКП, разтурени са политическите партии, приета е нова конституция (4 дек. 1947), национализация на ин- дустрията и банките, коопериране на земята, налагане на съветски тоталитарен модел на управление. Начело на БКП и на държавата застават Г. Димитров (1946-49), В. Коларов (1949-50), В. Червенков (1950-56), А. Югов (1956-62), Т. Живков - I секретар на ЦК на БКП (1954-81), министър-председател (1962-71), председател на Държавния съвет на НРБ (1971-89) и ген. секретар на ЦК на БКП (1981-89).

1993 Подписва се договор от 12 държави за сътрудничество в Европейски съюз ( ЕС )

1971 - приета е нова конституция на България.

1989 - начало на демократичните промени, реформаторските сили в централното ръководство на БКП сменят Т. Живков с П. Младенов (10 ноем.); възстановени са политическите права и гражданските свободи; възстановена е многопартийната система на управление, създаден е Съюзът на демократичните сили (7 дек.).

1990 - председател (президент) П. Младенов; избори за VII велико народно събрание, което избира за президент Ж. Желев, за вицепрезидент - А. Семерджиев (1 авг.), приема нова конституция (12 юли 1991). Министър-председатели: А. Луканов (1990), Д. Попов (1990-91).

1991 - избори за ХХXVI народно събрание, което приема закони за връщането на земеделските земи, за реституцията на собствеността, национализирана през 1947, за приватизацията, за инвестициите. Министър-председатели: Ф. Димитров (1991-92), Л. Беров (1992-94).

1992 - президентски избори, Ж. Желев е избран за президент, Б. Димитрова - за вицепрезидент (подава оставка 1993).

1994 - служебен кабинет с министър-председателка Р. Инджова; избори за ХХXVII народно събрание. Министър-председател Ж. Виденов (1995-97).

1996 - президентски избори, П. Стоянов е избран за президент, Т. Кавалджиев - за вицепрезидент. 1997 - служебен кабинет с министър-председател С. Софиянски (13 февр.); парламентарни избори за ХХXVIII народно събрание, министър-председател И. Костов (21 май).

2001 - избори за ХХXIX народно събрание, министър-председател С. Сакскобургготски (24 юли); президентски избори, Г. Първанов е избран за президент, А. Марин - за вицепрезидент. България е членка на ООН (1955) и на още 53 международни организации. През ноември 2002 получава покана за членство в НАТО.

2004 България е приета в НАТО

1 януари 2007 България става член на Европейския съюз


Република България е държава в Югоизточна Европа. Разположена е в източната половина на Балканския полуостров. Граничи:

-на изток с Черно море (нос Картал до р.Резовска – 378 км ),

-на юг с Гърция (вр.Тумба / Беласица до р.Марица -493 км .С Гърция има 429 км. сухоземна граница и 64 км. речна граница.) и Турция (р.Марица до р.Резовска – 259 км .Границата с Турция е 133 км сухоземна и 126 км речна.) ,

-на запад със Сърбия и Македония ( р.Дунав до вр.Тумба – 506 км .Границата с Македония е само сухоземна и е дълга 156 км. Границата със Сърбия е дълга 350 км , като от нея 324 км. е сухоземна и 26 км. - речна граница.),

-на север с Румъния, разделена от река Дунав (р.Тимок до Силистра – 470 км и от Силистра до с.Вама веке -139 км .Граница с Румъния - 470 км речна граница, която следва течението на река Дунав, 139 км сухоземна граница.).

Общата дължина на държавната граница е 2245 км, от тях 1181 км са сухоземни, 686 км — речни и 378 км — морски. Площта на територията на България е 110 910 кв. км.

Водни басейни – реки -125, язовири – 2200, високопланински езера -400

Планини - 37, от които 8 са с височина над 2000 м (Рила -вр.Мусала 2925м, Пирин –вр.Вихрен 2914м, Стара планина –вр.Ботев 2376м, Витоша – вр.Черни връх 2290 м, Осоговска планина – вр.Руен 2252 м, Славянка – вр.Гоцев връх 2212 м, Родопи – вр.Голям Перелик 2191м, Беласица – вр.Радомир 2029 м )

Национални паркове : „Рила”, „Пирин” , „Централен балкан”